Отело – Гибелта на идеалиста

Военизирана група. Двама мъже, привидно различни, но еднакво непримирими, се изправят един срещу друг в психиделична психологическа битка, в която залогът е техният живот и животът на всички около тях. Хипотезата за войната е хипотеза за човешката природа и нейната противоречивост. В епохата на счупените идеали и постистината всичко се сменя, дори личността е лишена от център. Съвременният „Отело“, отвъд мита, е възможен като история за човека – парадокс, противоречащ си, двойствен, непознаваем, поставен в радикализиран, черно-бял свят. Той разполага с познанието, но не успява да го приложи така, че да се спаси. Героите в тази пиеса - непримирими, направлявани от амбицията, устремени към победата, в капана на екстремното живеене, допускат войната помежду си. Така се задействат процесите на унищожение между човеците и вътре в човека. В епохата на егото, на успеха като императив и на привидното щастие, в света, конструиран на принципа съюзник-враг, война-любов, те отказват да приемат поражението. Смелият воин става страхливец, приятелите стават врагове, умният оглупява, разумният полудява, любимият – убива. Тук разумът катастрофира, идеалът катастрофира, човекът губи себе си и изкрещява: „Не съм това, което съм!“ Тогава се превръща в своята сянка-двойник, в другия свой възможен Аз. „Отело – Гибелта на идеалиста“ е черна песен – предупреждение за черните времена, в които живеем. Разпадът на душата до тази загуба на човешкото е страшното, което спектакълът изследва.

Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община и Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и се разпространява с подкрепата на НФК. С подкрепата на Underground Gallery/Studio и Национален студентски дом